Искам понякога да избягам , от всички , от всичко , от себе си да избягам. Някаде далече където няма смях , няма и тъга а емоциите са забранени със закон . Някъде там във вакума , в пълната безтегловност .... все едно къде , просто някаде . Искам понякога ... когато жаждата за нещо става неутолима , а даже не знаеш какво може да я утоли .Когато гладът те изяжда отвътре ,а не знаеш с какво можеш да го заситиш. Когато копнежа по нещо неуловимо къса сърцето ти а даже не знаеш за какво копнееш .Когато несъзнателно протягаш ръка .. към кого и защо без да знаеш . Когато сънуваш наяве и живееш насън .Когато вкуса ти към всичко е странен , когато сладкото горчи а горчивото ти се улажда . Тогава искам да избягам , макар да знам че бягството не води до никъде , но и аз не знам къде искам да стигна .Не знам как се бяга от себе си , никъде не пише , никой не ми казва , май няма рецепта . И такова празно място няма . Оставам тук , но копнея за бягство понякога и се питам.... как да избягам от себе си .
Поздрави!